26 февр. 2012 г., 18:18

Пътят към Ада

864 0 2

Пътят към Ада

 

Всеки ден се разделяме. Безвъзвратно...

Ти се запътваш към Рая,

а аз потеглям към Ада.

Ти си до болка праведен,

а аз пък - с душа блудница...

Живях на инат . И така ми се пада.

Като сянка вървях все след теб.

Търсих те, молех се...

Изтръгвах те нощем от чужди обятия.

И щом кротко заспиваше

върху гръдта ми разголена,

мислех си, че това е съдбата.

Мигове... Отронени от небесното дърво...

Прошепва ми нещо с тъга звездопада.

Забравих от толкова страсти какво е любов.

Сега ще платя. И така ми се пада.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Юле, стихотворението ти ми хареса! Според мен имаш талант и трябва да го развиваш! Стихотворението има очарование и то не от римите, които са написани в него, но от чувството, с което си го написала. Чакам да прочета нещо ново от теб!
  • !
    поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...