Feb 26, 2012, 6:18 PM

Пътят към Ада 

  Poetry » Love
628 0 2

Пътят към Ада

 

Всеки ден се разделяме. Безвъзвратно...

Ти се запътваш към Рая,

а аз потеглям към Ада.

Ти си до болка праведен,

а аз пък - с душа блудница...

Живях на инат . И така ми се пада.

Като сянка вървях все след теб.

Търсих те, молех се...

Изтръгвах те нощем от чужди обятия.

И щом кротко заспиваше

върху гръдта ми разголена,

мислех си, че това е съдбата.

Мигове... Отронени от небесното дърво...

Прошепва ми нещо с тъга звездопада.

Забравих от толкова страсти какво е любов.

Сега ще платя. И така ми се пада.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Юле, стихотворението ти ми хареса! Според мен имаш талант и трябва да го развиваш! Стихотворението има очарование и то не от римите, които са написани в него, но от чувството, с което си го написала. Чакам да прочета нещо ново от теб!
  • !
    поздрав!
Random works
: ??:??