19 февр. 2009 г., 23:07

Пътят към дома

997 0 2

Тръгнах -

ей така!

Не спирайки да тичам,

гонех своята мечта.

 

Улових я!

Автобусът спря.

Още студ изпитвам,

стъпвайки по чуждата земя.

 

Спрях се!

Сляпа съм била.

Не желая да потъвам

във изкуствената светлина.

 

Вярвах!

Не сега.

Място за мечтата не откривам

сред отровна самота.

 

Достигнах -

глъч и пъстрота.

Трепетно на гарата се взирам,

за да видя пътя към дома!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...