19 февр. 2009 г., 23:07

Пътят към дома

995 0 2

Тръгнах -

ей така!

Не спирайки да тичам,

гонех своята мечта.

 

Улових я!

Автобусът спря.

Още студ изпитвам,

стъпвайки по чуждата земя.

 

Спрях се!

Сляпа съм била.

Не желая да потъвам

във изкуствената светлина.

 

Вярвах!

Не сега.

Място за мечтата не откривам

сред отровна самота.

 

Достигнах -

глъч и пъстрота.

Трепетно на гарата се взирам,

за да видя пътя към дома!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...