19 feb 2009, 23:07

Пътят към дома

  Poesía
1K 0 2

Тръгнах -

ей така!

Не спирайки да тичам,

гонех своята мечта.

 

Улових я!

Автобусът спря.

Още студ изпитвам,

стъпвайки по чуждата земя.

 

Спрях се!

Сляпа съм била.

Не желая да потъвам

във изкуствената светлина.

 

Вярвах!

Не сега.

Място за мечтата не откривам

сред отровна самота.

 

Достигнах -

глъч и пъстрота.

Трепетно на гарата се взирам,

за да видя пътя към дома!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...