Тръгнах -
ей така!
Не спирайки да тичам,
гонех своята мечта.
Улових я!
Автобусът спря.
Още студ изпитвам,
стъпвайки по чуждата земя.
Спрях се!
Сляпа съм била.
Не желая да потъвам
във изкуствената светлина.
Вярвах!
Не сега.
Място за мечтата не откривам
сред отровна самота.
Достигнах -
глъч и пъстрота.
Трепетно на гарата се взирам,
за да видя пътя към дома!
© Емили All rights reserved.
Харесва ми