19.02.2009 г., 23:07

Пътят към дома

992 0 2

Тръгнах -

ей така!

Не спирайки да тичам,

гонех своята мечта.

 

Улових я!

Автобусът спря.

Още студ изпитвам,

стъпвайки по чуждата земя.

 

Спрях се!

Сляпа съм била.

Не желая да потъвам

във изкуствената светлина.

 

Вярвах!

Не сега.

Място за мечтата не откривам

сред отровна самота.

 

Достигнах -

глъч и пъстрота.

Трепетно на гарата се взирам,

за да видя пътя към дома!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...