Камбанен звън прогони тишината,
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма
обрасъл с бурени и самота,
по него пътници отдавна няма
но храмът бе с отворена врата!
Проблесна лъч през храстите на двора,
изпратен, някъде от вечността!
До храма спря се гълъб от умора,
почивка търсеше за своите крила!
Дойде нощта и ситен дъжд захвана
а гълъбът намери своя дом,
на сухо до камбаната застана –
Сам Бог за него бе подслон!
© Руми Все права защищены
Благодаря и на хората, чието посещение съм пропуснала, поради една или друга причина, Марко, Георги, Милена, IGA.
Честита и вдъхновена да е Новата година, приятели!