Пътят към храма
Камбанен звън прогони тишината,
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма
обрасъл с бурени и самота,
по него пътници отдавна няма
но храмът бе с отворена врата!
Проблесна лъч през храстите на двора,
изпратен, някъде от вечността!
До храма спря се гълъб от умора,
почивка търсеше за своите крила!
Дойде нощта и ситен дъжд захвана
а гълъбът намери своя дом,
на сухо до камбаната застана –
Сам Бог за него бе подслон!
© Руми All rights reserved.
Първо, искам да ти благодаря, че си ми гостувала, прочетох всички твои коментари и съм трогната от вниманието ти! Радвам се, че си поела този "риск" /относно предложенията/, защото аз никога не отхвърлям мнение и идеи, още повече и заради това, че имам доста "трески за дялане" в поезията. 
