Пътят ми съвсем не е случаен
В очите ми е вечна пролет -
струи от свежестта на ручеи,
в зелено кадифе обгърнати
са границите на душата ми.
И всяка крачка ми е лека,
изкъпана от мислите ми бели,
а всеки ден е акатист изпят
от искрени и чисти трели.
И спомените са с лица на слънце,
разчупили оковите на радостта,
а пътят ми съвсем не е случаен
щом вечен спътник в него е обичта ми.
МУЗИКА>>>
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
