palenka (П Антонова)
505 18447
14 июл. 2020 г., 11:02  

Пътят на душата 

  Поэзия
522 6 8

Когато умират звезди

 

"като камък на шия... като черна шамия...

...добро утро и сбогом, моя трудна любов"

Миряна Башева R.I.P.

 

А има и  такива дни -

вали небето с кървави сълзи,

звезда пронизва с мълния

утробата на майката Земя,

вулкан изригва и вие ураган,

черни птици злокобно кръжат

на черни ята,

 

Земята от болка подивява,

човекът отчаяно  в мрака се взира,

търси брод, само гробове намира.

Как да преглътнеш, когато

траурен храм е Земята,

звездопадът е само път на душата,

ронещ се камък по камък

 

на вечността от скалата,

и камара по камара зазижда

с безсилие и неверие всичко свято...

Само думите, долетели по вятъра

остават след звездите погинали,

да напомнят, че Пътят е жив,

че го има...

 

13,07,2020

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova) - Благодаря! Да, най-чистият път!
  • Жие е Пепи, жив е...Въпреки всичко. Чудесна поезия. Поздрав и от мен.
  • Шо, благодаря!
    Мир на праха ѝ...
  • Звучи като заклинание ... Много е силно!
  • Благодаря, Ники!
  • Много е мрачно и монохромно.
    Но, когато нещо горчи то трябва да се освободи и разгради в материята
    наречена живот, за да може да се проектира друго вкусово-емоционално обоняние!
    Поздрави, Пепи!
  • Пътят на душата - осеян с думите, долетели по вятъра.
    Благодаря ви!
  • Не задържай в себе си горчилката, пиши и я пускай навън.Прегръдка!
Предложения
: ??:??