Пътят на душата
Когато умират звезди
"като камък на шия... като черна шамия...
...добро утро и сбогом, моя трудна любов"
Миряна Башева R.I.P.
А има и такива дни -
вали небето с кървави сълзи,
звезда пронизва с мълния
утробата на майката Земя,
вулкан изригва и вие ураган,
черни птици злокобно кръжат
на черни ята,
Земята от болка подивява,
човекът отчаяно в мрака се взира,
търси брод, само гробове намира.
Как да преглътнеш, когато
траурен храм е Земята,
звездопадът е само път на душата,
ронещ се камък по камък
на вечността от скалата,
и камара по камара зазижда
с безсилие и неверие всичко свято...
Само думите, долетели по вятъра
остават след звездите погинали,
да напомнят, че Пътят е жив,
че го има...
13,07,2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
