Пътят на мълчанието
ПЪТЯТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Отдавна с теб мълчание ни свързва,
сърцата ни самотно днес туптят,
и носейки табелата „обвързан/а”
пристъпваме по общия си път...
Отдавна помежду ни няма нежност
погребахме и думите „обичам те”,
и всеки ден е сякаш цяла вечност...
На два самотни острова приличаме.
Един и същ бе пътят досега,
в безмълвие ръцете си държим.
Един до друг сме с тебе все така,
но все по-неуверено вървим...
Отронват се листата с лекота,
застилат покрай нас златист килим
отива си на пръсти Любовта,
а ние с тебе все така мълчим...
Половината ни път е извървян.
Със всяка крачка чувствата умират.
Не иска да остане никой сам
и друг маршрут нозете не избират...
А думите във нас като вулкан
да се излеят пагубно напират,
но скриват се в зениците ни... Там,
където всички истини се крият.
Не може да роди лъжа мълчанието,
но може ли да се плати цената
на истината, и на изтезанието,
родено от звука на Тишината?
Не може да възкръсне и желанието,
угаснало отдавна във сърцата...
Но пак вървим, и пишем завещанието
на общият си път... към Самотата.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Наистина откровение, болезнено!
Поздрав за споделеното! -
Всяка болка се лекува,
всяка мъка се теши,
стига само да си струва
и сърцето да реши.
Поздравза откровението! -
Много много въздействащ стих. Невероятен!
-
Много реалистичен стих!
Разтърсваш! -
Moжело е да се сгъсти стиха, да се избегне разминаването в рътъма в отделните куплети. Поантата не е много убедителна, според мен. Предимство на творбата е наситената образност, посланието. Успех ти желая, Павлина!
-
Страхотен стих! Много силен!!!
-
Болезнено и истинско!
-
Харесах!
-
Поздравления за стиха, Павлина!
-
Харесах! Любовта само с любов се замества. Навикът е подъл крадец на шансът да открием тръпката в друг, някъде другаде, където мечтите ни дори не смеят да припарят!
-
Много реалистичен портрет на брака.
Поздрави, Лина! -
Въздействащ стих!Усетих болката в него!Поздравления Павлина!
-
"А думите във нас като вулкан
да се излеят пагубно напират,
но скриват се в зениците ни... Там,
където всички истини се крият."
-
Много истина, болка и тъга!Поздрав!
-
!!!...
-
Много болезнен стих!
Пропит е с много болка!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
угаснало отдавна във сърцата...
Но пак вървим, и пишем завещанието
на общият си път... към Самотата."
Много истинско стихотворение! Поздрави и от мен.