Пътят на мълчанието
ПЪТЯТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Отдавна с теб мълчание ни свързва,
сърцата ни самотно днес туптят,
и носейки табелата „обвързан/а”
пристъпваме по общия си път...
Отдавна помежду ни няма нежност
погребахме и думите „обичам те”,
и всеки ден е сякаш цяла вечност...
На два самотни острова приличаме.
Един и същ бе пътят досега,
в безмълвие ръцете си държим.
Един до друг сме с тебе все така,
но все по-неуверено вървим...
Отронват се листата с лекота,
застилат покрай нас златист килим
отива си на пръсти Любовта,
а ние с тебе все така мълчим...
Половината ни път е извървян.
Със всяка крачка чувствата умират.
Не иска да остане никой сам
и друг маршрут нозете не избират...
А думите във нас като вулкан
да се излеят пагубно напират,
но скриват се в зениците ни... Там,
където всички истини се крият.
Не може да роди лъжа мълчанието,
но може ли да се плати цената
на истината, и на изтезанието,
родено от звука на Тишината?
Не може да възкръсне и желанието,
угаснало отдавна във сърцата...
Но пак вървим, и пишем завещанието
на общият си път... към Самотата.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
