Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
21 мая 2020 г., 12:37

Пътят на звездите 

  Поэзия » Любовная
790 6 10

Разресана, Вечерницата плъзва

косите си по мократа безбрежност,

надиплени вълните се разпръскват

изправили телата си кокетно.

Загледана във златната звездица,

потъвам в хоризонта – пурпур черен,

сега дойдох, навярно закъсняла –

дали замина корабът вечерен?

Дали звездата може да ме води

през черното безпътие на мрака?

Заплетена съм във рибарска мрежа,

уловила сълзите на моряка.

Все там, където се събуждах

от плач пресипнал, звуци приглушени.

Вечерницата бавно ме увлича,

в Зорница ще осъмне пак над мене –

ликуваща, достигнала зората,

постлала лабиринта на мечтите...

Дано да не заплаче облак,

че ще измие пътя на звездите!

© Геновева Симеонова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. »

7 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??