Пътят на звездите
Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица,
потъвам в хоризонта – пурпур черен,
сега дойдох, навярно закъсняла –
дали замина корабът вечерен?
Дали звездата може да ме води
през черното безпътие на мрака?
Заплетена съм във рибарска мрежа,
уловила сълзите на моряка.
Все там, където се събуждах
от плач пресипнал, звуци приглушени.
Вечерницата бавно ме увлича,
в Зорница ще осъмне пак над мене –
ликуваща, достигнала зората,
постлала лабиринта на мечтите...
Дано да не заплаче облак,
че ще измие пътя на звездите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
