Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица,
потъвам в хоризонта – пурпур черен,
сега дойдох, навярно закъсняла –
дали замина корабът вечерен?
Дали звездата може да ме води
през черното безпътие на мрака?
Заплетена съм във рибарска мрежа,
уловила сълзите на моряка. ...