20 мая 2020 г., 11:43

Пътят, приятелю, има край

751 1 0

                  На Димо П.

               

Тръгна си някога обиден

от нашето малко градче,

заради велможа виден

наранил душата на момче.

                 

Есента за тебе беше пролет

в Момково - гнездо на птица,

умореният гълъб от полет

намери свойта гълъбица.

                                           

Неспокойния дух и сърце

не спряха майка, любима,

малкото твое селце

замени с широкият друм за чужбина.

               

Казан не един път

девизът ти в ушите ми звучи:

,,Тръгнеш ли някъде на път,

виждаш живота с четири очи!"

               

Сега ме гледаш от белия камък

със същите черни очи,

мъката изгаря ме с пламък

отвътре и много ми горчи!

 

Там, някъде в далечината

пътят, приятелю, има край,

сигурен съм, че ти е намерила душата

за нея кътче в небесния Рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...