На Димо П.
Тръгна си някога обиден
от нашето малко градче,
заради велможа виден
наранил душата на момче.
Есента за тебе беше пролет
в Момково - гнездо на птица,
умореният гълъб от полет
намери свойта гълъбица.
Неспокойния дух и сърце
не спряха майка, любима,
малкото твое селце ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация