Пътят, приятелю, има край

May 20, 2020, 11:43 AM

Poetry » Other

640 1 0

На Димо П.
Тръгна си някога обиден
от нашето малко градче,
заради велможа виден
наранил душата на момче.
Есента за тебе беше пролет
в Момково - гнездо на птица,
умореният гълъб от полет
намери свойта гълъбица.
Неспокойния дух и сърце
не спряха майка, любима,
малкото твое селце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пътят, приятелю, има край

Want to read more?

Random works