juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
12 мар. 2008 г., 19:32

Пъзел 

  Поэзия
1095 0 7
                     Подреждам се - нали съм сложен пъзел,

                     парчетата не спирам да редя,

                     едно до друго, може би последно,

                     към свойто съвършенство се стремя.

                     А частите, застанали пред мене,

                     ме гледат безразлично. И мълчат.

                     Обречени навярно на забрава,

                     разтурвам ги с замах за сетен път.

                     И някога, навярно, ще успея,

                     в хармония почти да ги сглобя,

                     и някога ще бъдат съвършени,

                     да, някога, но просто не сега.

                     Сега съм дъжд, изплакан от небето,

                     и птица съм, загубила крила,

                     стрела съм, непосилна за сърцето,

                     и облак, непропущащ светлина.

                     И кръв, и рана, счупена усмивка,

                     (порязах се на нейните стъкла)...

                     И пръснах се на този сложен пъзел,

                     и себе си... и себе си редя.

                      

                     

                     

                     

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки има такива моменти, Зойче! Желая ти много усмивки за в бъдеще!
  • Много хубав стих!Ще подредиш този пъзел!Поздрави!
  • Много хубав стих, Зоя, чудесен.
    Поздравления.
  • Прекрасен стих!Въздействащ!Поздравления!
  • зоя...не само на име
  • Браво, Зоя! Чудесен стих!
  • Великолепен стих! Съвършен!!! И като смисъл, и като звучене!
    Страшно много ми хареса! Причислявам го към "любими стихове".
    БРАВО, Зоя! Благодаря за удоволствието, което ми достави с това свое "откровение"!
Предложения
: ??:??