Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
11 июн. 2020 г., 09:00

Пъзел 

  Поэзия » Философская
598 8 13

От липсите редя си пъзел,
 от свилени  парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.

И пак съм ужасено куче,
преследвам своята опашка.
Май на стопанка хич не случи,
Душата. Бури все я лашкат.

И мислите, до вътък нищя,
подреждам шарени парчета.
Горя ги в паметта - огнище,
от болка все по - силно светя.

Завързвам сълзите на възел
заривам въгленче - да тлее.
Животът си - объркан пъзел,
отново уча - да се смее.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Хари!
  • Поздравления, Наде! Музикантът е развейпрах! Той къща не храни, но блазе на тая къща, в която има музикант! Като теб, Наде!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Много ми хареса!
  • Редим го, Наде - последното парченце на пъзела най-лесно се намира, защото е последно. Прилегна ми.
  • Животът е много просто нещо, което ние усложняваме.
    Хареса ми.
  • И аз се питам кое е по-лошо: да остарееш или да помъдрееш...
  • Душата и стопанка са две понятия, съвсем несъвместими за мен...
    но си права , Наде, всеки път, когато забравим да се смеем, трябва да се учим....е, то с годините учене с учене не си прилича, защото се смеем все на различни неща....
    А на определена възраст се включва и самоиронията, като признак за емоционална зрялост и пр....ама, да не се отплесвам - точно защото все по-често се смея на себе си
    знаеш ли как не искам да съм зряла ?- искам да се смея на нещата, които ме провокираха, когато бях на 20...
    Стихът е хубав, твой, емоционален, с оригинални образи...Докато го четох ме размисли за толкова неща!?!? ама не, не ги горя размислите, защото с тях и болката по-малко боли...
    и е по-сладко...
    Хубав ден да имаш, Сладур!
  • Тъжни редове, Наде, цял живот се учим и все нищо не знаем за живота.
  • Наде...много познато усещане. Ако научим живота само да се смее, може би,пъзелите сами ще се нареждат. Но това не знам дали е възможно...Прекрасен стих (както всеки твой стих)
  • Цял живот учим уроците си! Редим пъзелчета за да направим картината цяла! Чудесен стих, Наде!
  • Понякога се учиш да заспиваш, да накараш сърцето пак да бие, че и да дишаш дори ...
    В ей такива занятия минава животът 🙂
  • Ще го научиш!
Предложения
: ??:??