Dendu89 (Деница Гарелова)
731 9782
2 нояб. 2020 г., 21:09  

Пъзел 

  Поэзия
338 4 15

Дори да завържа небето на възел

ще падне на ниско Луната.

По нейната крива, в най-тъжния пъзел

ще липсва ключът за вратата ти.

 

Ще липсва ключът и ще липсва бравата,

ще липсва пътеката- вярната.

И вместо към теб, ще вървя по стрелката

на онзи часовник във спалнята.

 

Ще спирам секундите. Времето. Нощите.

И ще възпитам тъгата си-

ако те срещне в сърцето ми още

да те подмине приятелски.

 

И да завърже сълзите на възел

да те изплача , любими.

Понеже частиците свързани в пъзел

са често до болка делими.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А ,моля. То мързелът няма нищо общо. Мързелувай си! Това е чудесно 😁
  • О, Дени, ласкаеш ме, а не го заслужавам! Обикновен и мързелив подреждач на думи съм(то, даже и в коментарите ми проличава). И все пак ти благодаря!
  • Oksi, както винаги се радвам на краткото ти присъствие и приветствам да пишеш , поете 😊
  • !!!((
  • Благодаря, Георги!
  • Тъжничко, но красиво тъжно.
    Поздравявам те 🌹
  • Благодаря, Дари !
  • Силве, взаимно е. Но ти го знаеш!
    Влади, благодаря от сърце.
    На всички ви благодаря!
  • Не дишам, докато те чета, Дени и е толкова образно и сетивно. Каквото и да кажа, усещането надминава думите.
  • Благодаря, момичета!
    Радвам се, че ви е харесало.
  • Понеже завърза небето на възел,
    Луната зарови ликът си
    в най-тъжния, тъмно сив пъзел
    и плака, четейки стиха ти...
  • "Понеже частиците свързани в пъзел
    са често до болка делими."
    Много вярно, много красиво и също толкова тъжно...
  • Ох, то в това море, нещо много сърдити станаха вълните...
  • По- добре да хващаме друга лодка.
    Благодаря ти, Вале.
  • Хубаво е. И изстрадано. На една вълна сме.
Предложения
: ??:??