2 нояб. 2020 г., 21:09  

Пъзел

465 4 15

Дори да завържа небето на възел

ще падне на ниско Луната.

По нейната крива, в най-тъжния пъзел

ще липсва ключът за вратата ти.

 

Ще липсва ключът и ще липсва бравата,

ще липсва пътеката- вярната.

И вместо към теб, ще вървя по стрелката

на онзи часовник във спалнята.

 

Ще спирам секундите. Времето. Нощите.

И ще възпитам тъгата си-

ако те срещне в сърцето ми още

да те подмине приятелски.

 

И да завърже сълзите на възел

да те изплача , любими.

Понеже частиците свързани в пъзел

са често до болка делими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А ,моля. То мързелът няма нищо общо. Мързелувай си! Това е чудесно 😁
  • О, Дени, ласкаеш ме, а не го заслужавам! Обикновен и мързелив подреждач на думи съм(то, даже и в коментарите ми проличава). И все пак ти благодаря!
  • Oksi, както винаги се радвам на краткото ти присъствие и приветствам да пишеш , поете 😊
  • !!!((
  • Благодаря, Георги!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...