Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата,
ще липсва пътеката- вярната.
И вместо към теб, ще вървя по стрелката
на онзи часовник във спалнята.
Ще спирам секундите. Времето. Нощите.
И ще възпитам тъгата си-
ако те срещне в сърцето ми още
да те подмине приятелски. ...