2 nov 2020, 21:09  

Пъзел

  Poesía
464 4 15

Дори да завържа небето на възел

ще падне на ниско Луната.

По нейната крива, в най-тъжния пъзел

ще липсва ключът за вратата ти.

 

Ще липсва ключът и ще липсва бравата,

ще липсва пътеката- вярната.

И вместо към теб, ще вървя по стрелката

на онзи часовник във спалнята.

 

Ще спирам секундите. Времето. Нощите.

И ще възпитам тъгата си-

ако те срещне в сърцето ми още

да те подмине приятелски.

 

И да завърже сълзите на възел

да те изплача , любими.

Понеже частиците свързани в пъзел

са често до болка делими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А ,моля. То мързелът няма нищо общо. Мързелувай си! Това е чудесно 😁
  • О, Дени, ласкаеш ме, а не го заслужавам! Обикновен и мързелив подреждач на думи съм(то, даже и в коментарите ми проличава). И все пак ти благодаря!
  • Oksi, както винаги се радвам на краткото ти присъствие и приветствам да пишеш , поете 😊
  • !!!((
  • Благодаря, Георги!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....