29 февр. 2008 г., 08:10

R.i.P.

950 1 2
R.i.P.

Вчера в кръчмата билярд играя
с приятел, когото отдавна зная.
Сем черната топка вкара,
за гърдите се хвана, пребледня,
изпсува, падна и умря.
Двадесет години бачка,
на място мангизи-мазоли събра.
Нямаше родина, жена и деца,
сам, горкият, беше на света.
Сем нямаше глава велика,
никога не успя да научи езика,
разправяше, че който с него иска да спори,
трябва български да се научи да говори.
И често спореше с удар в сурата
и ритник във търкалата.
И философстваше: А бе, тези пухкави коали,
трябва да ги по сръгваш, че много са заспали.
Често глупави вицове разправяше
и сам, много им се радваше.
Пиеше узо, имаше лилав нос,
пушеше тютюн - уайт окс
и ги свиваше с една ръка
и много се гордееше с това.
Обичаше да ми чете тъпите творби
и истерично се кикотеше до сълзи.
Но финиш, вкара последната топка,
издаде багажа - напусна живота.
А за него животът беше цирк,
той беше клоун, но никога мръсник.

Поплаках, п псувах, че животът е блато,
шибан ай-рян без кисело мляко.
Довиждане Сем, пак ще се видим, някой ден,
а дотогава с дявола, по узо пийте и за мен.

Самуил Вълков (Sam Valk) 1955-2008
рест ин пис май френд

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А за него животът беше цирк,
    той беше клоун, но никога мръсник.

    Истинско...!
    Да почива в мир!
  • Прекланям се пред перото ти и паметта на приятеля ти, Алекс!
    Стиховете ти са истински, носещи много положителен заряд!
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...