R.i.P.

Вчера в кръчмата билярд играя
с приятел, когото отдавна зная.
Сем черната топка вкара,
за гърдите се хвана, пребледня,
изпсува, падна и умря.
Двадесет години бачка,
на място мангизи-мазоли събра.
Нямаше родина, жена и деца,
сам, горкият, беше на света.
Сем нямаше глава велика,
никога не успя да научи езика,
разправяше, че който с него иска да спори,
трябва български да се научи да говори.
И често спореше с удар в сурата
и ритник във търкалата.
И философстваше: А бе, тези пухкави коали,
трябва да ги по сръгваш, че много са заспали.
Често глупави вицове разправяше
и сам, много им се радваше.
Пиеше узо, имаше лилав нос,
пушеше тютюн - уайт окс
и ги свиваше с една ръка
и много се гордееше с това.
Обичаше да ми чете тъпите творби
и истерично се кикотеше до сълзи.
Но финиш, вкара последната топка,
издаде багажа - напусна живота.
А за него животът беше цирк,
той беше клоун, но никога мръсник.

Поплаках, п псувах, че животът е блато,
шибан ай-рян без кисело мляко.
Довиждане Сем, пак ще се видим, някой ден,
а дотогава с дявола, по узо пийте и за мен.

Самуил Вълков (Sam Valk) 1955-2008
рест ин пис май френд