vui4oto (Момчил Манов)
103 404
20 мар. 2018 г., 18:38

Робинзон 

  Поэзия
631 0 4

Летят годините през улея на времето

и ти във него се вживяваш!

Помъкнал тежкото си бреме,

сам своя образ пресъздаваш!

 

Човек очакваш на брега пустинен,

но няма кой до теб да хвърли котва,

и вгледан във морето синьо

ти чакаш постоянно и се готвиш!

 

В момента на последната надежда,

от хоризонта кораб се задава –

един човек към теб се вглежда,

към твоя Ад – и те спасява...

 

Събуждаш се от крясъка на птица,

оглеждаш се наоколо... След малко

ти пак разбираш колко си самичък!

Започваш пак да съществуваш жалко!

© Момчил Манов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??