HellMad (Адриан Иванов)
48 334
23 мая 2006 г., 07:58

Работническо 

  Поэзия
835 0 7
От примирението днес ще се скатая,
под чужда гордост няма да превия крак.
Веднъж завинаги ще се изправя,
на роба - роб, не ще да бъда пак.
Днес глава не ще склоня отново,
няма да съм роб на своя хляб,
и ако днес, пред нужда утрешна се свия,
то за моята душа съм ням и сляп!

© Адриан Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незабравимо!!!
    Прелест!!!
    Изящество!!!
  • Браво!!!!!
  • Благодаря Ви! Конкретният повод беше една препирня с шефа, който се оказа много тесногръд човек! Наистина понякога писва от цялата тая работа.
  • Много силен стих!!! Поздрав и от мен!!!
  • Страхотно е! Много, много добро!
    Поздрави!
  • Браво!
    Мислех да се подсигуря,с цитатче...но цялото е хубаво!
  • Адриане, братко... написал си нещо НЕВЕРОЯТНО СТОЙНОСТНО!!!
    Понякога на човек наистина му ПИСВА да бъде РОБ!!! И НА МЕНЕ!!!
    Радваме и нещо друго... въпреки споровете ни във ФОРУМА, явно си се размислил и наваксваш ПРОПУСНАТОТО!!! РАДВАМ СЕ НЕВЕРОЯТНО ЗА ТЕБ!!!
    Виждаш ли, че не е чак толкова страшно! Стига да иска, ЧОВЕК планини повдига!!!
    За стихото... 6+ !
Предложения
: ??:??