Радост
554
0
0
Радост
Като приказка пее гората,
зелена с накит златист.
Ветрецът люлее листата,
а те доволно мълчат.
Ръцете си в клоните сплитам,
прегръщам дивната шир.
Животът бездушен зад мене оставям,
чудни звуци в сърцето звучат.
В гърдите ми зее прохладна пролука,
отпускам отмаляла ръце.
Целия свят в тишината тука побирам
като усмивка на мъничко дете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
