Радост

mariqslavova1947 (Мария)
223 246

24.07.2012 г., 12:56 ч.

Поезия » Друга

442 0 0

Радост

Като приказка пее гората,

зелена с накит златист.

Ветрецът люлее листата,

а те доволно мълчат.

Ръцете си в клоните сплитам,

прегръщам дивната шир.

Животът бездушен зад мене оставям,

чудни звуци в сърцето звучат.

В гърдите ми зее прохладна пролука,

отпускам отмаляла ръце.

Целия свят в тишината тука побирам

като усмивка на мъничко дете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.