Радост и тъга

Нощта настъпи, ще легна пак сама,

а ти на нея ще подадеш своята ръка,

хлад ще чувствам и огромна самота,

а ти ще спиш до своята жена...

Денят се ражда, аз ставам със сълзи...

но ти ще дойдеш, ще скрия своите очи

и ще почувстваш колко много си обичан ти,

дори момичето изгарящо да го боли.

Самотен остров съм сега,

в мен бушува радост и тъга

с мен си ти за час, за два,

а с нея си за вечни времена!

Защо тъй мен съдбата ме наказа

вечно аз живота си да мразя?

И в мен сърце човешко бие,

и то не иска любовта да крие.