5.04.2011 г., 22:26

Радост и тъга

632 0 0

Радост и тъга

 

Нощта настъпи, ще легна пак сама,

а ти на нея ще подадеш своята ръка,

хлад ще чувствам и огромна самота,

а ти ще спиш до своята жена...

 

Денят се ражда, аз ставам със сълзи...

но ти ще дойдеш, ще скрия своите очи

и ще почувстваш колко много си обичан ти,

дори момичето изгарящо да го боли.

 

Самотен остров съм сега,

в мен бушува радост и тъга

с мен си ти за час, за два,

а с нея си за вечни времена!

 

Защо тъй мен съдбата ме наказа

вечно аз живота си да мразя?

И в мен сърце човешко бие,

и то не иска любовта да крие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...