Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен,
след всекидневната житейска борба,
борба жестока, в която не съм победен,
падам, ставам, но не прекланям глава.
Радвам се и само на една добра дума
за моите мили "рожби", стихове от душа.
На една обикновена дума благодаря,
докосна ме, стопли сърцето ми със стиха.
Радвам се когато помагам на приятел,
на добър човек, на поет и на мечтател.
Тогава моето сърце отново силно тупти,
за близки мои хора, за сбъднати мои мечти!
© Валентин Миленов Все права защищены