Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18100
10 июл. 2020 г., 07:39  

Рай, с мирис на сяра 

  Поэзия » Юмористическая
635 8 10

Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.

 

Адам затъва в битово пиянство,
убива вирус - от зори, до мрак.
Змията пък, с коварно постоянство -
домашен е любимец и ортак.

 

Че тя им е последната надежда,
на подбив Господ нещо ги е взел.
В социалната дистанция изглежда,
мираж ще бъдат Каин и Авел.

 

И ябълки отдавна вече няма,
че забраниха вноса, от Китай.
И Библията пренаписват в драма -
заключени в досадния си Рай.

 

А Господ в карантина се поставя
и си предрича, ех, какъв живот!
Да не е луд, та пак да се разправя,
с проблемите на людския им род?

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойчо!
  • Чудесен замисъл, точен обрисунък на "людския им род"-ако Господ излезе в отпуск, изтървана ни е работата!🤯
  • Благодаря ви, мили хора!
  • Браво, Наде!!!
  • Хубаво и злободневно! Браво!
  • Браво, Наде!
  • Реалността, погледната през призмата на горчивия смях. Господ ни учи да сме щастливи с това, което имаме, но ние все още сме далеч от осъзнаването, че "имането" се променя ежедневно, и също, като щастието е променлива величина в човешкото битие. И вместо да се олицетворяваме с мъдростта в Книгата на книгите, ние взимаме нашата неповторимост за оригиналност и се опитваме да пренапишем сценария на живота, като нещо не случвало се никога.
    Благодаря за мъдростта в стихове!
  • Ярко описано битие, с тъжна усмивка накрая. Поздрави, Наде.
  • Усмивка.
Предложения
: ??:??