10 июл. 2020 г., 07:39  

Рай, с мирис на сяра

903 8 9

Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.

 

Адам затъва в битово пиянство,
убива вирус - от зори, до мрак.
Змията пък, с коварно постоянство -
домашен е любимец и ортак.

 

Че тя им е последната надежда,
на подбив Господ нещо ги е взел.
В социалната дистанция изглежда,
мираж ще бъдат Каин и Авел.

 

И ябълки отдавна вече няма,
че забраниха вноса, от Китай.
И Библията пренаписват в драма -
заключени в досадния си Рай.

 

А Господ в карантина се поставя
и си предрича, ех, какъв живот!
Да не е луд, та пак да се разправя,
с проблемите на людския им род?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...