2 сент. 2006 г., 23:29

Ражда се злоба в мен

1.4K 1 1
Много неща се случиха за кратко време.
Не можах да разбера кога бъркам и кога - не,
на кого съм длъжна и кой отрови ми душата.
Сега останах на осамотение.
Имам време да премислям случилото се,
но не искам да мисля за тогава.
Познавам се.
Малко, по малко ще започна 
да се обвинявам и ще пощадя злодеите.
Този път ще прогоня добротата
ще съм подла както тях, и
ще си използвам времето за отмъщение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поработи над стиха!
    Силно послание носи темата заложена във стиха , но изпълнението е ...слабо!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...