14 дек. 2008 г., 09:14

Раждане

595 0 4

          РАЖДАНЕ

Радостно светът огрян е.

Сега ще се роди човек.

Коледно разцъфнал дрянът.

Ехти навън камбанен ек.

Защо сирените мълчат от смут

и глухи са топовете от срам.

Градът пиян е от изпития мавруд.

Часовникът на кулата е ням.

А майката в родилни мъки

със ужас хапе сухи устни.

От болка влезе в своя пъкъл

и бог до дявола допусна.

Детски вик – болката затихва.

Роди се днес велик човек.

А майката през сълзи се усмихва.

… Дано животът му е лек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...