14.12.2008 г., 9:14

Раждане

589 0 4

          РАЖДАНЕ

Радостно светът огрян е.

Сега ще се роди човек.

Коледно разцъфнал дрянът.

Ехти навън камбанен ек.

Защо сирените мълчат от смут

и глухи са топовете от срам.

Градът пиян е от изпития мавруд.

Часовникът на кулата е ням.

А майката в родилни мъки

със ужас хапе сухи устни.

От болка влезе в своя пъкъл

и бог до дявола допусна.

Детски вик – болката затихва.

Роди се днес велик човек.

А майката през сълзи се усмихва.

… Дано животът му е лек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...