Радостно светът огрян е.
Сега ще се роди човек.
Коледно разцъфнал дрянът.
Ехти навън камбанен ек.
Защо сирените мълчат от смут
и глухи са топовете от срам.
Градът пиян е от изпития мавруд.
Часовникът на кулата е ням.
А майката в родилни мъки
със ужас хапе сухи устни.
От болка влезе в своя пъкъл
и бог до дявола допусна.
Детски вик – болката затихва.
Роди се днес велик човек.
А майката през сълзи се усмихва.
… Дано животът му е лек!
© Мимо Николов Всички права запазени