Раждането на една улица
Тази улица още я нямаше,
преди ние да тръгнем по нея.
Любовта ни тогава създаваше
свои тайни и свои видения.
И го нямаше там магазинчето,
преди ние да влезем във него.
Цветни рафтове грейнаха в нищото
и събудено с нас се спогледаха.
А денят ги отрупа със лакомства –
сладки ноти върху петолиния,
музикални главици с опашчици,
и кафяви, и жълти, и сини.
Даже въздухът още го нямаше,
преди ние със теб да го вдишаме.
И съвсем непонятно се раждаше –
нито грам, нито атом предишност.
Нито стъпка от вчерашни спомени,
само днешни белеещи истини.
През оградите – цъфнали погледи,
във сърцата – усмивки разлистени.
Тази улица още я нямаше,
преди ние да тръгнем по нея.
Хайде, дай да я сгънем обратно,
други двама да търсят къде е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
