30 мая 2015 г., 08:23

Райсънова сюита

439 0 1

В поетичните ни срещи

Райчо Русев е маята,

че без спорове горещи

те протичат скучновато.

 

А когато рецитира

стиховете си перфектни,

сякаш вади сто рапири

и мехлем за рани тежки.

 

И в салона става тихо.

Чашите на маса лягат.

На Иван Николов стиха

за щурците ни са благост.

 

Той България събира

в селото си, като шепот

и сълзи, сълзи напират

за родината в несрета.

 

Райчовият глас се чува

надалеч и се подема

и вълните се бунтуват,

и реките, и Джендема.

 

Векове горите викат

на Родопа и на Странджа,

а Орфей и Евридика

с горски феи се ограждат.

 

Спира ли да рецитира,

става тихо, скучно... Жалко.

Той прибира сто рапири,

дава ни мехлем по малко.

 

Раните да си намажем,

болките си да прикрием

и „Наздраве!” да си кажем,

с люта Бряговска ракия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...