May 30, 2015, 8:23 AM

Райсънова сюита

  Poetry » Other
433 0 1

В поетичните ни срещи

Райчо Русев е маята,

че без спорове горещи

те протичат скучновато.

 

А когато рецитира

стиховете си перфектни,

сякаш вади сто рапири

и мехлем за рани тежки.

 

И в салона става тихо.

Чашите на маса лягат.

На Иван Николов стиха

за щурците ни са благост.

 

Той България събира

в селото си, като шепот

и сълзи, сълзи напират

за родината в несрета.

 

Райчовият глас се чува

надалеч и се подема

и вълните се бунтуват,

и реките, и Джендема.

 

Векове горите викат

на Родопа и на Странджа,

а Орфей и Евридика

с горски феи се ограждат.

 

Спира ли да рецитира,

става тихо, скучно... Жалко.

Той прибира сто рапири,

дава ни мехлем по малко.

 

Раните да си намажем,

болките си да прикрием

и „Наздраве!” да си кажем,

с люта Бряговска ракия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...