18 мар. 2014 г., 22:42

Рамбо

642 0 3

Генчо пред компютъра стои,

все играе някакви игри.

Блъска, атакува и гърми,

във войни участва до зори.

Що ли са му сторили та все убива?

Ужас, победят ли го се сърди,

- тъй не бива!

Туй момче в Рамбо май ще се превърне?!

На война ще тръгне, няма да се върне.

По-добре да иде

на концерт, на кино.

Книжки да чете,

да играе под небето синьо?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Санвали, Бета, благодаря за отделеното време!
  • То хубаво е да чете книжки Генчо и не само той...Стихчето е добре написано, дори поучително!
  • Поздрав, Иван!

    Да чете и играе под небето синьо...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...