Генчо пред компютъра стои,
все играе някакви игри.
Блъска, атакува и гърми,
във войни участва до зори.
Що ли са му сторили та все убива?
Ужас, победят ли го се сърди,
- тъй не бива!
Туй момче в Рамбо май ще се превърне?!
На война ще тръгне, няма да се върне.
По-добре да иде
на концерт, на кино.
Книжки да чете,
да играе под небето синьо?!
© Иван Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
