Генчо пред компютъра стои,
все играе някакви игри.
Блъска, атакува и гърми,
във войни участва до зори.
Що ли са му сторили та все убива?
Ужас, победят ли го се сърди,
- тъй не бива!
Туй момче в Рамбо май ще се превърне?!
На война ще тръгне, няма да се върне.
По-добре да иде
на концерт, на кино.
Книжки да чете,
да играе под небето синьо?!
© Иван Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
