18.03.2014 г., 22:42

Рамбо

636 0 3

Генчо пред компютъра стои,

все играе някакви игри.

Блъска, атакува и гърми,

във войни участва до зори.

Що ли са му сторили та все убива?

Ужас, победят ли го се сърди,

- тъй не бива!

Туй момче в Рамбо май ще се превърне?!

На война ще тръгне, няма да се върне.

По-добре да иде

на концерт, на кино.

Книжки да чете,

да играе под небето синьо?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Санвали, Бета, благодаря за отделеното време!
  • То хубаво е да чете книжки Генчо и не само той...Стихчето е добре написано, дори поучително!
  • Поздрав, Иван!

    Да чете и играе под небето синьо...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...