Рана в глезена
Човече, отесня ми тоя свят
и ризата на сивите райета.
Тук спящите красавици не спят,
а принц е онзи, дето плаща сметката.
Загубих си обувката на Юг,
когато мислех, че съм Пепеляшка.
Но няма Happy End и никой тук.
А аз дори от себе си се плаша.
Навярно съм объркала света,
природата ми в тялото човешко.
От себе си не мога да пестя,
раздавам ли се, се превръщам в грешка.
И стяга ми идеята за ред,
за примерен живот. И за семейство.
Аз – зле римуван приказен куплет,
за другите съм лек, за мен съм бедствие.
Живея само в нечий поглед тих,
в загубена пантофка, в рана в глезена.
Разкажеш ли ме в нощния си стих,
превръщам се в сълза. И съм болезнена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
