Ранен от вечността
Здравей пак!
Здравей от люлката на вечността!
Гори в пламъци стара мечта…
Тя пак е пред мен и казва ми:
“Твоя съм вече!”
А аз и отвръщам:
“Нима?!”
Мечтата моя, сбъдна се,
ето и нея, и тя…
Със звездната черга завива ме
и със завивката на любовта
и струнните звуци долавяме,
на вятъра и полъха на Есента…
Ала завивка от тръни това е
и виждам, че всичко пак е лъжа…
И клетвите за всичките святи неща,
във Бога, във книгата и в нейната душа…
Но аз нямам място там сред тях,
аз съм друг и живея във време на грях,
аз знам, че всичко ще мине,
както минават всички неща…
Но белегът в душата остава,
остава - от мига към вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Герасим Григоров Все права защищены
