Ранена
Раняваш ме с милувка неотвърната
и цвят красив за теб не покълна.
И щом дланта ми тъй я задържиш,
нещо в мен отвътре ме разкъсва.
Когато в обичта ни вричаш се, кажи...
как болката предишна ще разпръснеш?
На хиляди парченца можеш ли я изгориш
с огъня любовен, с лъчи да ми я връщаш?
И ако пак не можеш, поне поспри за миг
и вярната пътека към мен я намери.
И моля те... сам, уверено до мене застани,
но не ме кълни за неотпитите очи...
Знам, че някога ще млъкне тъй ранено
и оскърбеното ми в лутане сърце.
И твое ще е въпреки отровата, която
снове безцелно, рушаща ме на две.
И твое ще е! Знаем го и двамата,
дори да страдаме с белези горещи...
не можем да го спрем в този устрем –
кълнящ вовеки в теб, и в мен.
Автор: Албена Латинова
17.03.2016 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Латинова Все права защищены
