БениAsteri (Албена Латинова)
9 8
Nov 15, 2017, 8:48 AM

Ранена 

  Poetry » Love
548 0 5

Раняваш ме с милувка неотвърната
и цвят красив за теб не покълна.
И щом дланта ми тъй я задържиш,
нещо в мен отвътре ме разкъсва.

 

Когато в обичта ни вричаш се, кажи...
как болката предишна ще разпръснеш?
На хиляди парченца можеш ли я изгориш
с огъня любовен, с лъчи да ми я връщаш?

 

И ако пак не можеш, поне поспри за миг
и вярната пътека към мен я намери.
И моля те... сам, уверено до мене застани,
но не ме кълни за неотпитите очи...

 

Знам, че някога ще млъкне тъй ранено
и оскърбеното ми в лутане сърце.
И твое ще е въпреки отровата, която
снове безцелно, рушаща ме на две.

 

И твое ще е! Знаем го и двамата,
дори да страдаме с белези горещи...
не можем да го спрем в този устрем –
кълнящ вовеки в теб, и в мен.

 

Автор: Албена Латинова
17.03.2016 г.

© Албена Латинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??