6 авг. 2023 г., 10:08

Ранена

499 0 2

 

Искам да те обичам...

Ала не мога

Искам да ти простя

Ала все още...

не мога

Искам да забравя

Да загубя паметта си

С ножче, или със ножичка,

някак си,

да изрежа този спомен

Но, не мога

Не се получава

Прекалено голямо парче е

от живота ми

Няма как,

просто...да го изхвърля

или издълбая

Няма дори и с какво

празното място,

да го запълня

Не е улица...

Да я преасфалтирам

Не е пътека,

с чакъл да я позапълня...

Живот е...

От него

Нищо не можеш извади

Нищо не можеш да хвърлиш

или забравиш

Какъвто бил е...

Такъв го пазиш!

Какво ще е в бъдеще...

Още не зная

Но се старая...

Да не са нужни ножчета

Или пък ножици...

 

Valentina Mitova

01/08/2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...