ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
Aug 6, 2023, 10:08 AM

Ранена

  Poetry
495 0 2

 

Искам да те обичам...

Ала не мога

Искам да ти простя

Ала все още...

не мога

Искам да забравя

Да загубя паметта си

С ножче, или със ножичка,

някак си,

да изрежа този спомен

Но, не мога

Не се получава

Прекалено голямо парче е

от живота ми

Няма как,

просто...да го изхвърля

или издълбая

Няма дори и с какво

празното място,

да го запълня

Не е улица...

Да я преасфалтирам

Не е пътека,

с чакъл да я позапълня...

Живот е...

От него

Нищо не можеш извади

Нищо не можеш да хвърлиш

или забравиш

Какъвто бил е...

Такъв го пазиш!

Какво ще е в бъдеще...

Още не зная

Но се старая...

Да не са нужни ножчета

Или пък ножици...

 

Valentina Mitova

01/08/2023

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0