Искам да те обичам...
Ала не мога
Искам да ти простя
Ала все още...
не мога
Искам да забравя
Да загубя паметта си
С ножче, или със ножичка,
някак си,
да изрежа този спомен
Но, не мога
Не се получава
Прекалено голямо парче е
от живота ми
Няма как,
просто...да го изхвърля
или издълбая
Няма дори и с какво
празното място,
да го запълня
Не е улица...
Да я преасфалтирам
Не е пътека,
с чакъл да я позапълня...
Живот е...
От него
Нищо не можеш извади
Нищо не можеш да хвърлиш
или забравиш
Какъвто бил е...
Такъв го пазиш!
Какво ще е в бъдеще...
Още не зная
Но се старая...
Да не са нужни ножчета
Или пък ножици...
Valentina Mitova
01/08/2023
© Valentina Mitova Всички права запазени