15 сент. 2007 г., 19:35

Ранена като птица

Поэзия

697 0 6

Отново сме сами,
на два откъснати бряга.
Нощта разстила между нас тъми,
а денят прегради слага.

Не стигат моите ръце,
напразно съм те аз зовала.
Ранена птица е моето сърце,
до теб не бих долетяла.

Ранена съм, а раната голяма
неописуемо ме боли.
Пред нас заседнала е яма,
дъждът не спира да вали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Разбира се, всеки се учи от другия, помагаме си...

2007-09-16T22:47:56+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Учим се взаимно, Пети..!

2007-09-16T22:44:46+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Да, идеята на Роси е добра... има какво да научиш от нея!
Защото можеш!

2007-09-16T22:39:18+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Вълнуващ текст,който аз бих подредила така:

Отново с тебе сме сами,
на два отдалечени бряга.
Нощта разстила между нас тъми,
денят прегради слага.

Не стигат моите ръце,
напразно съм те аз зовала.
Ранена птица съм в сърце,
не бих до тебе долетяла.

Ранена съм, а раната голяма
пронизва ми душата и боли.
Пред нас във зиналата яма,
дъждът не спира да вали.

Поздрав!

2007-09-16T22:35:38+03:00
dodic (Деян Димитров)

Браво и за двата ти стиха.

2007-09-16T19:36:28+03:00