15.09.2007 г., 19:35 ч.

Ранена като птица 

  Поезия
510 0 6
Отново сме сами,
на два откъснати бряга.
Нощта разстила между нас тъми,
а денят прегради слага.


Не стигат моите ръце,
напразно съм те аз зовала.
Ранена птица е моето сърце,
до теб не бих долетяла.


Ранена съм, а раната голяма
неописуемо ме боли.
Пред нас заседнала е яма,
дъждът не спира да вали.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се, всеки се учи от другия, помагаме си...
  • Учим се взаимно, Пети..!
  • Да, идеята на Роси е добра... има какво да научиш от нея!
    Защото можеш!
  • Вълнуващ текст,който аз бих подредила така:

    Отново с тебе сме сами,
    на два отдалечени бряга.
    Нощта разстила между нас тъми,
    денят прегради слага.

    Не стигат моите ръце,
    напразно съм те аз зовала.
    Ранена птица съм в сърце,
    не бих до тебе долетяла.

    Ранена съм, а раната голяма
    пронизва ми душата и боли.
    Пред нас във зиналата яма,
    дъждът не спира да вали.

    Поздрав!
  • Браво и за двата ти стиха.
  • пиши още, има защо!
Предложения
: ??:??